Бразилия е единствената страна, която говори португалски в Южна Америка, като я отделя от преобладаващия испански континент и до момента, когато първите португалски заселници дойдат през 1500 г., носейки със себе си своята култура и език, той има приблизително 1000 местни идиоми. В наши дни бразилският португалец е развил леки разлики от своите колониални корени, по-специално в граматиката, речника и интонацията; Отличителният мелодичен тон на Бразилия, който е изпълнен с хармонични дипове и върхове, е, спорно, най-сладкото звучене от всички португалски диалекти.
Вида (ве-да) / живот
Португалският е латински език и затова много от думите му произхождат от този древен речник. Вида е една от тях и идва от латинската дума vīta, която буквално означава „живот“. Подобно е, ако не е идентично, с думите за „живот“ в други романски езици, като испански (vida), италиански (vita) и френски (vie).
Beija-flor (bay-jah-floor) / колибри
Терминът beija-flor свързва две съществителни имена-beija, което означава "целувки", и flor, което означава "цвете" - за създаване на дума, която описва деликатния начин, по който колибри се храни с нектар. Beija-flor е и името на една от най-големите школи по самба в Рио де Жанейро, която бе коронясана за шампион на Карнавал 2018.
Луа (лу-ах) / луна
Думата луа или „луна“ идва от важна част от римската митология. След като групираха Луната със слънцето и пет други планети като седемте основни точки в небето, римляните приеха седемдневната седмица за своя календар, а дните от седмицата бяха кръстени на тези седем астрономически тела. Тази номенклатура съществува и до днес в много романски езици, с изключение на португалския, който използва католическия календар. Някои ежедневни изрази използват lua, като lua de mel, което директно се превежда като „лунна мед“ или „меден месец“.
Фелисидада (фех-лис-е-да-джи) / щастие
Португалската дума за „щастие“ идва от латинската дума fēlīcitās, която произлиза от две думи: fēlīx, което означава „щастлив“ или „щастлив“, и наставката -tās, която се отнася до състояние на съществуване, като „-hood ', ' -ness 'или' -ship '. Бразилците често си пожелават взаимно muitas felicidades („много щастие“), когато празнуват рожден ден, сватба или някакво друго празнично събитие.
Поезия (по-из-ухо) / поезия
Думата за „поезия“ на португалски е поезия и идва от латинската дума poesis, която от своя страна идва от древногръцката дума poíēsis, буквално означаваща „композиция“ или „производство“. Някои от най-известните писатели в Бразилия включват Мачадо де Асис и Карлос Дръмонд дьо Андраде, последният от които е смятан за най-големия бразилски поет, който е живял.
Либердада (lib-err-dah-gee) / свобода
Думата liberdade произлиза от латинската дума lībērtās, която може да бъде разбита на līber (означава „свободен“) и наставката -tās. Това е и името на добре познат квартал в Сао Пауло, който има голяма японска общност и десетки традиционни японски ресторанти и магазини.
Paixão (pah-sh-Ow) / страст
Португалската дума за „страст“ произхожда от два корена, като и двата се основават на религията: латинската дума passiō, което означава „страдания на Христос на кръста“, и страстта, която идва от старофренски и означава „Христовата страст и физическо страдание “. В наши дни това се отнася до интензивна любов или ентусиазъм, които могат да се оприличат на физическа болка, особено ако paixão не е реципрочен към някого.
Алма (ал-ма) / душа
Португалската дума за „soul“ има корени в латинската дума anima, която означава „душа“ или „дъх“, както и „дух“. Тази коренна дума има сходни знаци в други езици, като например древногръцката дума ánemos (означаваща „вятър“ или „бриз“), старофризийският термин omma (означаващ „дъх“) и санскритската дума ánila (което означава „въздух“ или „ вятър').
Белеза (бех-лай-зах) / красота
Има няколко възможни произхода на португалската дума за „красота“. Самата дума beleza вероятно идва от вулгарската латинска дума bellitia, която произлиза от латинската дума bellus, древна дума за „красота“, „красив“ или „хубав“. Смята се, че макар белеза да има този произход, тя може да бъде възприета и от португалския език от италианската дума bellezza или староокситанската дума belleza, а не директно от латински. Освен че означава „красота“, в португалския език също често се използва beleza, за да означава „добре“ или „това е добре“.
Кариньо (ca-rin-yo) / обич
Португалската дума за „обич“ е кариньо и често се използва между хора, които споделят близки отношения; ако нежно галиш, масажираш или успокояваш някого, се казва, че си дандо кариньо или „даваш обич“. Произхожда от испанската дума cariño, която може да е получена от една и съща дума на арагонски, която означава „любим“.
