Няма съмнение, че езикът, който говорят македонците, е стар, въпреки че въпросът за класификацията му предизвика ожесточени спорове. Някои твърдят, че македонският език всъщност не е език, а само български диалект, докато други твърдят, че той изобщо не бива да се нарича „македонски“ (защото това е и името на регион в Северна Гърция). Бъдете сигурни обаче: тук, за да се борите с трудните въпроси и да разопаковате историята на езика, е културна екскурзия.
Пазар в стар град в Скопие в красив летен ден, Македония © SF / Shutterstock
Скопие, столицата на Македония, е завладяващо място. Околната флора се чувства средиземноморска, въпреки че страната е без излаз на море. Важните сгради - или сградите, за които сте направени да мислите, са важни - изглеждат гръцки. До тях има други видове сгради, които ще изглеждат познати на всеки, който е пътувал в бивша комунистическа Източна и Централна Европа. И измазани върху тези сгради и сред тази средиземноморска флора е единственият конкретен маркер, който ви казва, че сте в славянска страна: кирилица.
Архитектура и сгради на град Скопие © Authentic travel / Shutterstock
В Скопие можете да намерите и статуя на човека, който е създал ранна версия на кирилица, и посмъртно заема името му. Сред бели колони и бронз, облечени в тога царе и воини, има две фигури с брада, които изглеждат отчетливо религиозни, притежаващи символи, за да докажат позицията си: стилизиран пастирски мошеник и книга. Тези двама мъже са светиците Кирил и Методий, почитани в славянския свят заради услугите, които са плащали на езика, и хората, които говорят всички негови варианти.
Скулптура в Скопие © SF / Shutterstock
В днешно време експертите са склонни да групират славянските езици в три клона: източния клон, който включва руски, украински и беларуски; западният клон, състоящ се от чешки, словашки, полски и редица езици на малцинствата; както и южният, езиците на бивша Югославия (словенски, хърватски, сръбски, босненски и черногорски) плюс български и македонски. Когато Кирил и Методий обикалят земята през 9 век, обаче тези езици едва са започнали да се разграничават.
На тези двама евентуални светци, дошли от района около Солун в тогавашната Византийска империя, беше възложена гаргантова задача: християнизиране на славяните от Моравия. Ако това име днес съответства на югоизточната половина на Чехия, то тогава е обозначавало територия, която се простирала от Южна Полша до Западна Унгария. Като самите славяни двамата монаси били добре оборудвани да се смесват със северните си колеги. Те също бяха в състояние да направят това, което никой от северните славяни дори не се беше опитал: да преведат Библията на език, който би бил разбираем за неконвертираните маси.
Архитектура и сгради на Скопие, един от няколкото градове, които могат лесно да бъдат посетени за един ден от Косово © Authentic travel / Shutterstock
Нито една версия на славянския език обаче не е кодифицирана, а записването му първо изисква създаването на език, способен да улавя звуците му. Те направиха това с глаголичната азбука, която изглежда рунична, или дори Толкин-еска, на съвременните очи. В крайна сметка това ще бъде оформено в по-простата, но подобно полезна кирилица, която сега е стандартът в много страни от славянския свят, включително бившия Съветски съюз - също и днешна Македония. Използвайки този завладяващ предшественик на кирилицата, те написаха език, известен сега като старославянски славянски.
Езикът, който кодифицираха светиите Кирил и Методий и използва за превода им на Библията, беше по същество езикът, на който говореха, който по онова време беше взаимно разбираем - макар и вероятно не на същия диалект - с моравски славянски. Трудно е обаче да се сложи име на този диалект. Светиите са били славяни от гръцка Македония, а не от страната, сега известна като Македония. Нито бяха от това, което е сега България. Разбира се, когато говорите за IX век, трябва да помните, че всеки двама славяни от тези три места биха могли да се разберат.
Фолклорна група Албанското културно дружество Jahi Hasani от Cegrane, Македония © Zvonimir Atletic / Shutterstock
През вековете след това славянските езици са се развили до момента, в който македонецът, посещаващ Моравия, вероятно е щял да може да избере няколко елемента от менюто и не много повече от това. Македонец в България обаче би могъл да се справи много по-добре. Езиците са толкова сходни, че българите не признават универсално македонския като свой собствен език, някои предпочитат вместо това да го наричат като български диалект. Всъщност дълго време хората, живеещи в сегашна Македония, сами биха казали същото. Те наричат езика си български, въпреки че е достатъчно различен, че до 19-ти век, при опитите за обединена кодификация са избухнали ожесточени разногласия. Въпреки това българските интелектуалци в крайна сметка отхвърлиха всички компромиси от единния македоно-български език.
Призивите за намиране на различно име на езика ставаха все по-силни и постоянни, докато идеята за отделна македонска нация растеше, но това не означава, че македонският език не е съществувал преди това. Тези призиви достигнаха глава едва след Първата световна война, а македонският език в съвременния му вид е кодифициран едва през 1944 г. От първите вълнения на македонския национализъм въпросът за Македония - с включения в него език - е дълбоко вклинен в средата на политическа битка. „Политически възгледи за македонския език“ има дори собствена страница в Уикипедия. Политиката настрана обаче кодификацията отразява само езика, който хората вече говорят.
Хората се разхождат из стария град на skopje, който се състои от много тесни улички, пълни с магазини, ресторанти и дори пазари © trabantos / Shutterstock
Когато се опитвате да отговорите на въпроса от кой език се твърди, че старославянският славянин е свой пряк прародител, най-правилният отговор може би е македонски и български. В края на краищата двамата заемат собствен клон на славянското езиково родословно дърво. И двамата запазват отдавна изгубени елементи от други славянски езици-статии, например и начина, по който двамата се справят с глаголите. Лексиконът им прилича на източнославянски езици като руския, въпреки че географският им произход трябва да ги приближава до южнославянските езици като сръбския.
Македонският и българският се развиха различно от другите славянски езици - процес, който започна точно по времето, когато Кирил и Методий избраха да напишат родния си диалект. Когато възникна старославянският славянски език, имаше просто един език, докато сега има два.
За някои погледът около Скопие може да припомни откраднати символи, като гръцките колони или двете светии. Въпреки че никой не оспорва статута му на независима държава, политическите битки все още се къпят около Македония, въпреки че никога не бихте заподозряли, когато се разхождате из столицата, насочвайки се към Кирил и Методий. Ходеха ли по реката, където сега стои тяхната статуя, докато се изкачваха към Моравия? Те не биха нарекли района дом, но в този случай македонците - и българите, и дори гърците - със сигурност могат да предявят претенции към тях.
Хората минават над древния каменен мост в македонската столица skopje, водещ до площада на Македония © trabantos / Shutterstock
