Когато страната им е в разгара на всеобщата стачка, студентите протестират с искане да положат изпитите си в тази история от Хаким Бах от Гвинейската селекция на нашата глобална антология.
След като ме победи. Бие ме добре. Beastly. Толкова зверски. С палка. Хвърлиха ме в затвора.
Бяхме чудесно шишче на гимназисти, струпани в същата малка килия.
*
"Бакалауреатът ще започне много рано утре сутринта", каза той. Той го повтори. Няколко пъти. Министърът. Със сигурност в гласа му. Деня преди. По телевизията. Що се отнася до стачката на синдикалистите, парализираща страната, министърът в костюма си от четири джоба не можеше да се интересува по-малко.
И въпреки това, през последните пет дни цялата страна беше задушена от обща стачка, засегнала всички области на дейност.
Извън.
Улиците, пустите алеи или почти безлюдните.
Магазини, бутици, павилиони, банки, офиси, ресторанти, кафенета, кибер кафенета, барове, видео магазини, клубове
, затворен.
Скърцането на гуми и безкрайното гърчене на автомобили, мотоциклите внезапно спряха. Човек би могъл да почувства известно напрежение, вибриращо във въздуха.
*
Девет часа Може би дори повече. Може би дори по-малко. Бяхме уморени от чакането. Напрегната. Разстроен. Вбесена. Раздразнена. Развълнуван.
Вече не можехме да се сдържаме.
Бяхме чудесно шишче на млади гимназисти, нахлуващи по улиците. С викове. Пеенето. Подсвиркваше. Разклащане. Изгаряне на гуми на асфалта. Плескаме с ръце.
Прахът пикаеше по нас. По дяволите.
Непрекъснатите звуци на стъпки, на стъпките ни, на крясъците ни, на рубеца, на ръкопляскащите ни ръце разцепиха утринната треска на града.
*
Към управлението, където административните органи са били замаскирани или почти на път да търсят отговори. Получете отговори от тях. Искахме обяснения, дори ако знаехме предварително, че никое обяснение не може да успокои яростта ни.
Малкият двор на правителството беше пълен до спукване. Бяхме стотици, може би дори повече, в двора. Всеки носи своята синьо-бяла униформа.
Стоящ. Всички стоящи. Погледите ни постоянно се насочваха към управителя, който беше решил да говори от името на всички административни власти на града. Той беше на шестдесетте си години. Бялото бубо, което носеше, добре показваше дебелото си коремче. Черната му кожа се консумираше според възрастта. Главата му е покрита с бяла шапка. Очите му бяха подпухнали от големите му прозрачни очила.
Може да се усети, суровият космос. Слънцето не беше наоколо, вероятно спи този ден, понеделник. Беше почти десет часа, но облаците все още покриха небето. Изглеждаше, че настъпваше пролив. И все пак нито един капка не падна в този ден, понеделник.
Дълго време той солокивизира, управителят. Но никога не успяхме да успокоим яростта си.
- Бакалауреатът или смъртта - прекъсна го той.
Все повече крещяхме, крещяхме, обиждахме, обиждахме го, дразнехме, бяхме нахачени. Не можехме да се контролираме. Напрежението се смеси. Нищо вече не можеше да ни спре.
Тази история е преведена с любезното съдействие на издателя на Хаким Бах Éditions Ganndal със седалище в Конакри.
