Културна екскурзия говори с алжирската художничка Далила Далеас Бузар, възпитаничка на парижките изкуства в Париж École, за работата си на Берлинската седмица на изкуството 2013.
Културна екскурзия: Какво означава за вас град Берлин?
Далила Далеас Бузар: През 1995 г. имах щастието да участвам в работилница по изобразително изкуство, предлагана от Wannseeforum в Берлин. По време на този престой открих дълбокия си интерес към художественото изразяване и реших да се откажа от изучаването си по биология, за да се посветя на живописта. Берлин вече беше специален град, който дава усещане за странност и свобода. Започнах да излагам тук през 2004 г., което ме връщаше редовно в града. За разлика от Париж, където картината се смяташе за анахронична по онова време, художествената сцена в Берлин беше отворена за всички медии, като живописта обитава собственото си право място. Беше вълнуващо да си в този град, където има толкова много да се вдъхновяваш и където няма ограничения.
С любезното съдействие Dalila Dalléas Bouzar
CT: Преди да започнете да рисувате, направихте рисунки. Едва през 2010 г., когато се преместихте в Берлин, отново се заехте да рисувате в двете серии Algérie Année 0 (2011-2012) и Topographie de la terreur (2012-2013). Можете ли да ни кажете повече за това?
DDB: Бих казал, че отново започнах да рисувам, просто защото се чувствах свободен в Берлин да бъда себе си. Сериалът Algérie Année 0 е продукт на две едновременни преживявания: гледане на документалния филм Algérie (s) от Thierry Leclère, Malek Bensmaïl и Patrice Barrat и живеене в Берлин, който е истински град на паметта. Филмът ме сблъска с личната ми история като алжирец. Разбрах, че не притежавам нито една книга за историята на моята страна или войната в Алжир и гражданската война от 90-те години, въпреки че работата ми винаги е била свързана с насилие. А Берлин е видимо белязан от историята, разкривайки следите от травматични събития като геноцида на евреите по време на Втората световна война или, наскоро, Берлинската стена. Именно в Берлин се натъкнах на работата на художници като Кристиан Болтански, Йохен Герц и Гюнтер Демниг, които отразиха по много интересни начини върху мемориалите и предаването на паметта. Ангажирането с това доведе до моя проект от четиридесет рисунки, базирани на архивни изображения от войната в Алжир и гражданската война. Другата поредица - Topographie de la terreur, беше пряко вдъхновена от Берлинската „Топография на терора“, която е както документационен център, така и постоянна изложба с особен акцент върху възхода на нацизма. Тази серия изследва връзката между архитектурата, вътрешните пространства и терора. Двете серии се занимават с насилието в различни контексти. Те също изразяват желание да трансформират това насилие. За мен беше много важно да създавам тези парчета в миналото, но днес съм донякъде отстранен от тях. Върнах се към фокусирането върху портрета.
Табу любезност: художникът
CT: Това ли ще покажете на изложението Körnelia?
DDB: За изложбата създавам портрет под формата на инсталация, съставена от различни предмети: няколко картини, две от които портрети и серия от малки формати на цветя, както и предмети от восък, представляващи фигурка на малко момиче, пирамида и макет на апартамент. Портретите са от серия, която завърших тази година, озаглавена „Табу“. Заглавието се отнася до инхибирането, което усетих по време на следването си във Франция, за да рисувам просто - и портрети в класическия стил при това! Като алжирец, дъщеря на алжирски имигранти, имам чувството, че от мен се очаква особен вид художествена изява във всеки случай - тоест видео или фотография, за предпочитане да се занимават с теми като гетата, нелегалната имиграция или забрадката. Но аз се разположих в друг дискурс от самото начало, присвоявайки великите теми на западната живопис, като портрета, Жените на Алжир от Делакруа, Къпеца и т.н. По този начин картините ми показват, че няма такова нещо като прекъсване в историята на изкуството. Тази история принадлежи на всички, на западняците, както и на тези, чиито родители са от бившите колонии. Става въпрос за резистиране на изкуството в един вид безвремие, което отказва представата за историята като за движеща се само в една посока, като линейна; безвремие, характерно за човешкото, отвъд всички граници, което престъпва граници както в географски, така и в културен план. *
* Вижте концепцията на Валтер Миньоло за „гранично мислене“ по въпроса за повторното присвояване и ограничаване на културните дискурси, въведени от Запада.
Изложбата Körnelia-Goldrausch 2013 беше открита на 20 септември в Galerie im Körnerpark (Schierker Straße 8, 12051 Berlin) и продължи до 10 ноември 2013 г. За повече информация посетете тук.
Интервю на Софи Елиът. Първоначално публикуван в Contemporary и: Платформа за международно изкуство от африканска перспектива
