Като част от поредицата ни „20 литературни преводачи под 40“, ние интервюирахме литературен преводач на испански език Хедър Кляри.
Специализира: съвременна и съвременна латиноамериканска литература
Последни преводи: Стихотворения за четене на уличен автомобил от Оливерио Жирондо (Аржентина); Тъмното от Серхио Чейфек (Аржентина)
Извънкласни: Съосновател на преглед в Буенос Айрес
Прочетете: „Сред мъртвите“ кратка история на кубинския писател Ернесто Ернандес Бусто
Какво в момента превеждате?
Книгата, върху която работя в момента, е на мексиканския писател Мартин Соларес „Не изпращай цветя“, политически развеселен нарко-нуар, поставен в измисления град Ла Етернидад, на фона на корупцията в полицията и насилието в картела. Прекалено много време изследвах ритмите и опорите на този вид писане, особено защото романът пречупва конвенциите на детективската фантастика по някои интересни начини. След това, аз съм в градината на мексиканския писател Марио Беллатин на г-жа Мураками за Phoneme Media и аржентинската писателка Roque Larraquy Madrivore за Coffee House Press.
Какъв подход или процедури предприемате при превода?
Тя варира от книга на книга: понякога първо ще прочета превод (очаквам с нетърпение Ларакуй, който ще ми даде извинение да се ровя дълбоко в странния свят на Чезаре Ломброзо, основател на италианската школа за позитивист криминология), друг път ще скоча направо. Едно нещо, което винаги правя, е да се опитам да разбера какво пространство заема книгата в литературната си система на произход, и след това да пресъздам това, доколкото мога, чрез силно ненаучен процес на триангулация. Ако това е художествена литература, търся други произведения, с които книгата може да бъде в разговор, с жанрови конвенции, които тя приема или отменя; ако това не е художествена литература, се опитвам да определям стила му на аргументация, ниво на формалност и т.н. В крайна сметка получавате нещо като рамка за преместване на цялата работа. Този процес е малко по-деликатен, когато се занимаваме с поезия, макар че не се подписвам на схващането, че поезията коренно се различава от прозата, що се отнася до превода, и със сигурност не, че е непреводима. Всичко е непреводимо - това прави това забавление.
Към какви видове произведения или региони гравитирате?
Като читател и преводач обичам книги, които са някакви възли и тъмни по някакъв начин; ако има момент или два сух хумор там, още по-добре. Това, разбира се, не са трудни и бързи правила; някои от любимите ми проекти за превод нямат нищо общо с това описание.
Кой или кои са някои непреведени писатели или произведения, които бихте искали да видите на английски? Защо?
Нора Ланге! Тя беше известна със своята фина, подчертана поезия и проза, както и с това, че се отстоява в традиционно мъжкото пространство на авангардната литературна сцена в Буенос Айрес през 20-те и 30-те години; тя обаче е засенчена в историческите записи от мъжете от нейния кръг (em, Borges). Тя също беше омъжена за Оливерио Жирондо, поет, когото съм учил и превеждал години наред, така че бихте могли да кажете, че домакинството се превърна малко в моя мания.
Кои са някои от по-интересните литературни разработки, случващи се на езика или региона, от който превеждате?
Полето е малко прекалено голямо и разнообразно, за да се произнасят всякакви общи изказвания, но напоследък има много интересни позиции по биополитиката: мисля за „Телата на лятото на Мартин Фелипе Кастанет“ (tr. Frances Riddle) и „Трескава мечта“ на Саманта Шваблин (tr Megan McDowell), което е едновременно невъзможно да се класифицира и съществено се чете.
Какво е скорошното предизвикателство за превод, с което сте се сблъскали?
Опитвайки се да направим луди гангстерски походки звучат заплашително на английски.
