Като част от нашата серия „20 литературни преводачи под 40“, ние интервюирахме литературен преводач на африкаанс, холандски и френски език Ян Стейн.
Последни преводи: Самоубийство от Едуард Леве; Сираци от Хадриен Ларош
Извънкласни: Книжни критици; Кандидат на доктор в университета Корнел
Прочетете: Откъс от произведения на Едуард Леве.
Какво в момента превеждате?
В момента работя по проект без издател: първата колекция от разкази на Fatou Diome, La Preférence Nationale. Гласът на Диома е толкова режещ по толкова неочакван начин; тя е страхотен антидот на анодиновата проза на кратки истории, излизащи от мелницата на МВнР. Разбира се, това също я кара да редактира редактори, обучени по тази традиция, и не мисля, че някой може да обвинява издателство, че не е взел книга с разкази, което почти винаги ще бъде благотворително дарение в услуга на добра литература за тях. Все пак не мисля, че някой, който няма поне малка предразположеност към накланяне на вятърни мелници, не би избрал да стане преводач.
Какъв подход или процедури предприемате при превода?
Моят подход вече не е същият като при старта. Когато за пръв път започнах да превеждам, направих задълбочено проучване на всяко произведение, записвайки важни повтарящи се думи и фрази, като анотирах всички произведения на въпросния автор, прочетох всички преси и академични статии, с които можех да се занимавам. Това, от което разбрах, е, че едно първо спонтанно впечатление е крехко нещо. Обичам да правя малки пределни бележки, докато чета, не за книгата, а за реакцията си към книгата. И тогава обичам да го обсъждам с други читатели. Станах много по-фокусиран върху това как една книга работи като машина за ангажиране на читатели и с въпроси дали читателите в различна култура могат да бъдат ангажирани по сходни или еквивалентни начини, отколкото върху смисъла.
Към какви видове произведения или региони гравитирате?
Ограничен съм от езиковите си умения - африкански, холандски, английски и френски - до региони, където тези езици съществуват. Както се оказва, това ми дава много да работя. Първо съм читател, а после и преводач. Всъщност за мен е голямо облекчение да открия, че нещо, което наистина обичам, вече съществува в превод или вече се превежда. Това ме сваля от куката. Творбите, за които се чувствам най-привлечени, са тези, за които продължавам да говоря с моите приятели (или студенти от Англофон), но след това не мога да ги помоля да прочетат.
Кой или кои са някои непреведени писатели или произведения, които бихте искали да видите на английски? Защо?
Вилем Анкър е най-добрият непреведен писател и един от най-добрите писатели на пълна спирка, който съм чел на африкаанс. Четейки го, чувствам, че е абсолютно наложително някой да направи неговия пограничен роман „Купува“ на разположение на читателите на Кормак Маккарти.
Кои са някои от по-интересните литературни разработки, случващи се на езика или региона, от който превеждате?
Е, казах нещо за френски (Diome) и африкански (Anker), така че нека отговоря на този въпрос със забележка към холандската литература. Изглежда внезапна експлозия на талантливи млади автори на холандски, които все още не са регистрирани в английски превод. Наскоро четох отлични книги на автори през техните двадесет и тридесет години - Филип Хъф, Лизе Шпит, Харо Краак - както и по-утвърдени автори като Томас Розенбум, които все още не се появяват в превод. (Разбира се, дори някои важни произведения на светила като Джерард Рив остават не-английски). Извън маншета, твърде бързо и твърде широко, бих казал, че тези нови произведения са по-малки, по-лични, по-тънки, по-фини, по-малко екзистенциално тежки и по-малко дадени за усъвършенстване на фантазията (дори когато предпоставката е фантастична), отколкото техните предшественици, И намирам резултатите за доста приятни.
Какво е скорошното предизвикателство за превод, с което сте се сблъскали?
Диома Фату има някои хумористични пасажи за био продукти (биологични продукти). Почти невъзможно е да се оправи тона; твърде лесно е да се вмъкнете в лесен антихипстърски хумор или сатира от тип Портланд, който просто не е приложим за времето и мястото на историята на Диоме. Нейният хумор едва обхваща чувство на отвращение от привилегията на потребителите на биопродукти по отношение на домашните работници, които наемат от бившите колонии, които не могат да си позволят и в известен смисъл се равняват на тези скъпи „всички естествени“ луксове, Но натиснете твърде силно на отвращението и хуморът се губи. Това е акт на балансиране, който включва преценка на това, което е важно за ефекта, който създава оригиналът и кои части, или каква комбинация от части, могат и трябва да бъдат пренесени в приемащата култура.
