Широко смятан за един от най-големите литературни гении в историята и създател на трайно популярни истории, съдържащи някои от най-обичаните и разпознаваеми герои в света, няма да е изненада, че Чарлз Дикенс е един от романистите, най-често адаптирани за филм и телевизия - Коледа Карол може да е единственият най-адаптиран роман за всички времена. Въпреки че има някои признателни диаболични опити, имаше и някои абсолютни крекери - ето нашите избори за най-добрите адаптации на основните творби на Дикенс.
The Pickwick Papers (1985)
Продукция от BBC, тази мини-поредица от 1985 г. е първата и единствена телевизионна адаптация на „Пиккик Папери“, първият роман на Дикенс. Силно популярният и хумористичен роман проследява приключенията на Самюъл Пикуик и колегите му от Пиквик клуб, докато пътуват с автобуси из провинцията, за да разберат за хората от Англия от 19 век.
Дейвид Копърфийлд (1935)
Произведена от Дейвид О. Селзник, който щеше да спечели награди на Оскар с „Отнесени от вятъра“ през 1939 г. и Ребека през 1940 г., тази адаптация на осмата книга на Дикенс все още се смята за еталон, по който се измерват другите. Филмът стартира кариерата на детската звезда Фреди Бартоломей, който емигрира в Америка от Англия, за да играе ролята. Много от приказката за мамантите на Дикенс трябваше да бъде изрязано, но филмът беше похвален с ярките си изпълнения и убедителни постановки.
Барнаби Ръдж (1960)
Барнаби Ръдж е първият исторически роман на Дикенс и четвърти като цяло, но той никога не е бил сред най-популярните му - следователно защо филмовите и телевизионните адаптации са тънки на земята. Този 13-часов шестчасов телевизионен сериал на BBC всъщност беше последната адаптация, която беше направена, и единствената със звук, следвайки две изгубени адаптации за безшумен филм през 1911 и 1915 година.
Големи очаквания (1946)
Към момента на излизането му Големите очаквания бяха възхвалявани от мнозина като най-добрата адаптация на работата на Дикенс досега - седемдесет години и все още си остава. Тази следвоенна адаптация, която включва Жан Симънс като Естела в една от най-ранните й роли, продължава да се нарежда високо в критичните списъци на най-добрите британски филми, докато Роджър Еберт го похвали за това, което може да направи това, което малко филми, базирани на страхотни книги, могат направете: [създайте] снимки на екрана, които не се сблъскват с изображенията, които вече съществуват в съзнанието ни “.
Трудни времена (1977)
Вярно чест на единствения от романите на Дикенс, който не включва Лондон, тази серия от четири части за Гранада за ITV е заснет в Манчестър. В атака на философията на утилитаризма, романът на Дикенс се занимава с нещастието на бедните работници в северните мелници. Тази критично известна поредица беше една от само две англоговорящи, безмълвни адаптации на екрана.
Оливър Туист (1948)
Следвайки успеха на Големите очаквания, които той също режисира, Дейвид Лийн се завърна с голяма част от същия си екип, за да направи Оливър Туист. Самият филм беше изключително добре приет, освен за появата на Фагин, Лиан не беше обърнал внимание на съветите на еврейския гримьор и избра да изобрази героя с преувеличен протезен нос, който мнозина смятаха за антисемитски. Впоследствие е забранен в Израел, предизвиква размирица сред германските евреи и е освободен в Америка до 1951 година.
Мартин Chuzzlewit (1994)
Мартин Chuzzlewit може би е бил един от най-малко популярните романи на Дикенс, но това е един от неговите лични фаворити. Сериалът BBC от 1994 г., в който участва известният шекспиров актьор Пол Скофийлд, е единствената адаптация, направена за телевизия или филм.
Скрудж (1951)
Тази адаптация на A Christmas Carol от 1951 г. е бавна горелка, като не успява да повлияе много на първоначалното си издание, особено в сравнение с по-веселия предшественик от 1938 г. Впоследствие обаче той израсна в полза както в САЩ, така и във Великобритания и днес се счита за една от най-добрите адаптации на роман на Дикенс, докато портретът на Аластър Сим за Скрудж се счита за златен стандарт.
Домби и син (1983)
Още през 2000-те, Андрю Дейвис (главен сценарист зад такива сериали като „Гордостта и предразсъдъците“ от 1995 г. и тази година „Война и мир“) планираше да направи нова адаптация на този роман на Дикенс, който разказва историята на мизерния бизнесмен, обсебен от спечелването. син и наследник на пълното и пълно пренебрежение на любящата му дъщеря. Въпреки това, на Дейвис в крайна сметка е възложено да произведе поредната адаптация на Големите очаквания, оставяйки тази мини серия от BBC от 1983 г. една от само две англоговорящи адаптации.
Приказка за два града (1958 г.)
Със сигурност не е сред най-запомнените кинематични адаптации на Дикенс, A Tale of Two Cities е вярна и автентична интерпретация на своя изходен материал. Ралф Томас, режисьорът на филма, оттогава изразява съжаление, че е избрал да се снима в черно и бяло, вярвайки, че ако беше в цвят, публиката все още ще го гледа днес - обаче, по времето, когато настояваше, че самата книга на Дикенс е била написани в черно и бяло и трябва да бъдат уважени съответно.
Никълъс Никълби (1982)
След девет часа тази адаптация на мамут отнема известно време, но определено е една от всички, които са развълнувани от детайлите, останали от по-късите адаптации. Излъчена по Канал 4 през 1982 г., тази продукция всъщност е възобновяване на критично сценичната продукция, която беше закръглена по-рано през годината, с оригиналните актьори, костюми и сценарии, събрани отново в Old Vic. Поредицата беше първата голяма продукция за чисто новия Channel 4.
Нашият взаимен приятел (1998)
Последният завършен роман на Дикенс се отдаде общо на три телевизионни сериала на BBC, но никой не е толкова добре приет като тази версия от 1998 г. с участието на Кийли Хоуз. С изключително сложен и многопластов сюжет, Нашият взаимен приятел включва богат гоблен от герои, някои от които може би по-симпатично изобразен, отколкото в самата книга, и е бил кръстен похвално заради висококачествените си производствени стойности.
Bleak House (2005)
Друг сценарий с любезното съдействие на Андрю Дейвис, тази всезвездна, 8-часова телевизионна адаптация за Би Би Си привличаше широка похвала от критиците и публиката, и беше номиниран за множество награди както във Великобритания, така и в САЩ, благодарение на първокласните. представления, пищни производствени детайли и превъзходна кинематография.
Магазинът за старо любопитство (2007, ITV)
Въпреки страхотни изпълнения от актьорски състав, който включва харесванията на Дерек Якоби и Зоуи Ванамакер, както и някои красиви филми в атмосферни места, този 90-минутен телевизионен филм страда тежко от липса на време, за да разгърне изцяло материала, като отреже сюжета. драстично. Въпреки това, това е солидно и забавно приемане на един от най-обичаните текстове на Дикенс.
Мистерията на Едуин Дроуд (2012)
Когато Дикенс умира през 1870 г., Едвин Дроуд е едва на половината завършен, оставяйки по-специално неразрешено убийство; произтичащата от това Whodunnit поддържа писателите заети досега, което води до разнообразни интерпретации. Тази неотдавнашна драма от две части за BBC беше първата, която адаптира непълния текст за малкия екран, предлагайки свой уникален завършек.
