Първата бейзболна бухалка и топка пристига в Куба през 1860-те години и страната скоро развива вкус към играта.
Катинка Хърбърт, кубински бейзболен играч на Йоасан Гилан, 2017, предоставена от художника и RSP
Първи бейзболен клуб, създаден с връщане на студент
Немесио Гило, който се завърна в Куба след учене в Алабама, е кредитиран за довеждането на играта до острова. Той сформира бейзболния клуб в Хавана през 1868 г., задвижвайки популярността на спорта в Куба.
До 1878 г. островът има своя първа лига, която става най-добрата в Латинска Америка. Бейзболът продължи да нараства популярността си, но Фидел Кастро отхвърли професионалния спорт през 1961 г. Въпреки неуспеха бейзболът стана част от кубинската култура и вместо това бе създадена аматьорска лига. Докато повечето играчи са аматьори, най-добрите таланти са привлечени в кубинския национален отбор, където печелят стипендии за представяне на страната.
Практика за бейзбол в Хавана, Куба © Periodico JIT / flickr
Връзки с кубинската национална идентичност
Интересно е, че спортът на бейзбола е свързан с кубинския национализъм, замествайки колониалните испански спортове като бикоборство. През годините кубинските писатели също са се чудили дали бейзболът е подходяща метафора за самия живот.
„Вдигнете се срещу настъплението на жестока офанзива или останете в капан в игра на престрелки. Възможно ли е бейзболът да прилича на живота? Възможно ли е без него да не мечтаем? “ написа кубинската поп група, Buena Fe.
Бейзболна практика в Estadio Latinoamericano, Хавана, Куба © Periodico JIT / Flickr
