Японски изследователи тестват концепция за космически асансьор в миниатюрни размери в космоса.
През 1895 г. руски учен на име Константин Циолковски видя новопостроената Айфелова кула и излезе с идеята да изгради асансьор до космоса. Оттогава концепцията е редовно обсъждана и предлагана, често с луди звучащи функции като противотежест, спускащ се на земята и задвижващ асансьорен автомобил нагоре и извън земната атмосфера.
Никой не успя да измисли начин да постигне това, така че с течение на времето космическият асансьор стана повече научна фантастика, отколкото реалистична цел. Учените в Япония са готови да предприемат първите, много мънички стъпки към тестване на асансьор до звездите.
Изследователи от университета Shizuoka ще пуснат миниатюрен космически асансьор на ракета H-2B от остров Танегасима през септември. Асансьорът ще бъде приблизително с размерите на две кутии за кибрит и ще се опита да плъзне нагоре и надолу 10 метров кабел, окачен между два мини сателита.
В момента ракетите са единственият начин да влязат в космоса. © WikiImages / Pixabay
Това е далеч от първоначалната идея на Циолковски в книгата му „Сънища за земята и небето“ от 1895 г., която беше кула висока 36 000 километра, водеща до „небесен замък“ на върха. През годините оттогава са изложени няколко теории, включително тази на друг руски учен Юрий Арцутанов, който през 1959 г. предполага, че между Земята и градът в космоса може да се изгради кабел. Както при повечето от тези идеи, проблемите възникнаха при определяне на материал, достатъчно силен, за да достигне дотук.
През 90-те години на миналия век е измислен нов материал, наречен въглеродни нанотръби, който е потенциално достатъчно силен, за да поддържа космически асансьор, и това предизвика нова вълна от предложения. През 2000 г. Брадли C Едуардс, американски учен, предложи да се създаде тънка лента от хартия с дължина 100 000 км, използвайки композитен материал от въглеродна нанотръба.
Напречното сечение на лентата би дало на асансьора по-голям шанс за оцеляване на метеороидите и би имало достатъчно повърхност за транспортни шушулки, за да ги изкачи с прости ролки. Оттогава Едуардс публикува две книги по темата и твърди, че космическият асансьор може да намали разходите за пътуване в космоса с фактор 100.
Съвсем наскоро договаряща се компания в Япония, наречена Obayashi, която изгради най-високата структура в Токио, обеща да изгради космически асансьор с кабели, направени от въглеродни нанотръби до 2050 г.
Остава да видим дали някога ще влезем в асансьор, който може да ни отведе в космоса. Все още има дълъг път с материалите и избягването на метеороиди и други отломки в космоса, като същевременно оцелелите земетресения, урагани и торнадо тук на Земята ще бъдат предизвикателство за всеки, който изгради такава структура. Но в Япония идеята е взела семе по-силно, отколкото където и да е другаде, и ще бъде интересно да се види колко далеч към звездите могат да ни отведат тези експерименти.
