Берберската литература е толкова разнообразна, колкото и тяхната история, култури и езици. Но какво ни е на разположение? и защо няма повече?
Берберите са нехомогенна група хора от Северна Африка и са свързани единствено с култура, история и език, а не от етническа принадлежност. В много от берберските езици те са известни като Imazighen, което може да се преведе като „свободни хора“. Думата Бербер на английски идва от латинското berberus, което означава някой, който живее извън римския свят. В Мароко, Алжир, Тунис, Либия, Западна Сахара, Мали и Нигер има значително берберско население. Има много различни разновидности на берберските езици, което означава, заедно с географската им дисперсия, че няма нито една литература. Изчислено е, че има между 30 и 40 милиона берберски говорители. Въпреки че берберските обикновено са претърпели арабизация, берберските езици също са повлияли на магребинския арабски.
Както и в голяма част от северноафриканската литература, берберската литература традиционно е била устна. Въпреки че са публикувани колекции от народни приказки. Въпреки това, след като страните с голямо берберско население станаха независими, настъпи възраждане за намиране на истинска местна култура и идентичност. Берберският език е в неизгодна позиция спрямо другите езици в региона. Отчасти това се дължи на огромните му, а понякога и неразбираеми вариации, географското му разпространение и силата на арабския език в образованието, медиите и официалността. Берберите са писали и на други езици, по-специално на френски и арабски.
Berber Guide © Г-н Себ, Flickr
Поради всички тези причини изглежда невъзможно да се определи една берберска литература. Кръвта на езиците на Асия Джебар не тече суха, първоначално написана на френски език, използва класически арабски и берберски теми, за да изрази съвременните събития.
Берберски жени, изпълняващи традиционен танц © Sanhaja
Мароканецът Мохамед Чукри също е от берберски произход, но пише на арабски. Автобиографичната му книга „За хляб сам“ разказва за трудностите, с които е трябвало да се сблъска и за търсенето на по-добър живот. Тя беше забранена в Мароко заради споменаването на сексуални преживявания и наркотици на тийнейджъри.
Много берберски писатели като Катеб Ясин, Малек Хадад и Мулу Фероун все още не са преведени и са достъпни само на френски език.
