Трудно е да се определи точно в коя категория попада музиката на Конча Буйка, привличаща влияния от музиката на фламенко от нейното детство в Майорка, семейните й корени в Екваториална Гвинея и джаза и блуса на Америка. Едно нещо обаче е ясно: отличителният й звук е толкова уникален, колкото и разнообразен и гарантирано ще й осигури място сред великите в историята на музиката.
Concha Buika © Javi Rojo / BbyB, LLC
Когато много от легендите на джаза и блуса пеят в своите чакълести тонове - Нина Симоне; Били Холидей; Джанис Джоплин, Бони Райт - това свидетелства за цял живот на болка и страдание; на сърдечна болест и разочарования; на обичаните изгубени и мечтите разбити. Това също може би свидетелства за цял живот на тютюнопушенето. И все пак Конча Буйка - чийто буен и интензивен глас беше оприличен на всичко по-горе - винаги е пеел по този начин. Всъщност гласът й, проникнал в блус, толкова непознат в обстановката на Майорка - където израснала Буйка, почти спря музикалната си кариера, преди да започне, когато на осем години беше изгонен от училищния хор, защото имаше глас, описан като "като куче". Като остави настрана майка си, хормайсторът й каза, че Конча трябва вместо това да се концентрира върху изучаването на Библията.
Тогава чакълестите тонове на Буйка не са били придобити, а са вродени от раждането. Така че, ако болката, от която черпи Холидей и други, е била през целия им живот, тогава може би гласът, който е с нея от детството, е свидетелство за болката на поколение преди нея. Тя е родена в беден, изцяло бял квартал в Палма де Майорка, четвъртото от шестте деца. Въпреки това нейните родители са родом от Екваториална Гвинея и семейството е избягало от страната в началото на 70-те години по време на граждански и политически раздори, след като баща й е получил заплахи за живота му. Когато е на девет, баща й излиза от семейството и се появява едва 26 години по-късно. Тя е израснала тогава, в семейство на изгнание, до един-единствен родител и единствените чернокожи хора в квартала, но Буйка е описала детството си като щастлива, играейки се с местните цигански деца и се учи на фламенко.
Тогава, на 17 години, Буйка беше убедена да се представи в блус клуб, след като една от лелите й отказа концерта, като я насочи по пътя към избраното от нея изкуство. Стремежът към кариера в музиката видя, че животът й става някак перипетичен, както в музикалните ѝ начинания, така и в пътуванията по целия свят. След като импровизираното изпълнение изпадна в буря, тя първо обиколи балеарците, изпълнявайки в местата на Blues, след това се потопи в хаус музиката и пусна няколко танцови сингъла в сътрудничество с продуценти в клуб Balearic-beats. Тя се премести в Лондон, след това в Лас Вегас, където за известно време се превърна в представител на Диана Рос и Тина Търнър, пеейки до 11 часа на ден.
С решителност да пее собствена музика, тя се премества в Мадрид и започва да изпълнява в блус клубове; намерение да си проправи път в музикалната индустрия, но не е сигурен в най-добрия начин да започне. Тогава известният джаз тромпетист Джери Гонсалес я чу да изпълнява; подходящо впечатлен от нейните вокални заложби, той започнал да я придружава и решил да й намери звукозаписна компания. През 2005 г. тя издава едноименен албум, в който вижда певицата да развива уникалния звук, за който е станала известна, черпила както африканските си корени, така и многото музикални влияния от детството си; от фламенкото на колегите й от майоркански приятели до джаза, блуса и R&B, която майка й свири в къщата, когато Конча израстваше.
Тогава заглавната песен за следващия албум Mi niña Lola (My baby girl Lola, 2006) достигна върха на всяка класация за Испания и съдбата й беше запечатана. Оттогава тя издаде още три албума; Ниня де Фуего (Момиче на огъня, 2008); El ultimo Trago (Последното питие, 2009); и през юни тази година тя пусна най-новото, La Noche Más Larga, за всеобщо признание и публика, простираща се далеч отвъд Испания, привличайки фенове в Европа и САЩ. Тя пее на английски, испански и португалски; слушайки нейните песни, дори ако не разбирате думите, емоциите се предават със спокойна яснота.
Докато афинитетът й към музиката е вроден, Конча Буйка не се обвързва само с една художествена дисциплина. Тази година тя издава втората си стихосбирка; освен това тя пуска и филм, базиран на една от историите в тази книга. Singer; поет; режисьор; Творческият резултат на Buika е толкова разнообразен, колкото и самата музика и тя отказва да бъде прикована до една категория. Може би това е нейното диаспорно минало или нейният перипатетичен начин на живот; или може би просто е резултат от творец, който действа чисто по инстинкт, а не в отговор на наложени отвън категории. Каквато и да е причината, ясно може да се каже, че Buika е уникална; както самата тя каза в интервю за CBC: „Не знам какво или кой е подривен; моето име Конча Буйка. '
