15 археологически открития, направени в България

Съдържание:

15 археологически открития, направени в България
15 археологически открития, направени в България

Видео: Дневници на уфолога 2024, Юли

Видео: Дневници на уфолога 2024, Юли
Anonim

Знаете ли, че най-старото златно съкровище е намерено в България и че те са намерени случайно? Много често редовни хора работеха в градините си, когато намираха вековни съкровища. Ето нашия списък с най-невероятните археологически открития, направени в България.

Варненски некропол и най-старото златно съкровище

Варненският некропол се счита за един от ключовите археологически обекти за разбирането на човешката праистория. Той съдържа близо 300 гроба със стотици златни, медни и глинени предмети, открити в тях. Най-старото известно златно съкровище, изработено от хората на варненската култура, е намерено сред предметите на обекта, за които се смята, че са от 4560-4450 г. пр. Н. Е.

ул. “Уста Колю Фичето” 53, 9009 Варна, България

Image

Варненско златно съкровище | © Yelkrokoyade / WikiCommons

Панагюрище златно съкровище

Едно от най-известните български археологически находки и показано в много световни музеи, Панагюрското злато е намерено от трима братя през 1949 г. и се състои от девет златни части - фиала, амфора и седем ритона с тегло над 6 кг 24 карата злато. Смята се, че съкровището е било част от церемониален набор, използван от някои от тракийските царе.

Съкровището е изложено в Националния исторически музей в София.

Национален исторически музей, ул. “Витошко лале” 16, 1618 София, България

Image

Панагюрско съкровище | © Ann Wuyts / WikiCommons

Вълчитрънското златно съкровище

Това е най-голямото златно тракийско съкровище, открито някога в България. Открит е през 1924 г. от двама братя, работещи в лозето си, и е особено интересен поради особената форма на чашите и купичките. Археолозите смятат, че съдовете са били използвани за ритуали, посветени на бог Дионис. Можете да го видите в Националния археологически музей в София.

Национален археологически музей, ул. “Съборна” 2, 1000 София, България, +359 929 88 2406

Image

Съкровище от Вълчитран | © Daznaempoveche / WikiCommons

Рогозен съкровище

Това откритие включва 165 сребърни контейнера, някои от които със златна позлата. Счита се за много важен поради различните мотиви, разкриващи какъв е бил животът на древните траки.

Image

Рогозен съкровище | © Daznaempoveche / WikiCommons

Борово съкровище

Комплект маси от пет съда със сребро позлатен с надпис, който предполага, че съкровището може да е било подарък от един древен тракийски цар на друг владетел. Открит е през 1974 г. при оран край село Борово. Можете да видите комплекта в историческия музей на Русе.

Русенски исторически музей, пл. „Княз Александър Батенберг“ 3, 7000 Русе, България, + 35 982 825 002

Image

Борово съкровище | © Ann Wuyts / WikiCommons

Вампирът от Созопол

По време на летните разкопки в българския морски град Созопол българският историк и директор на Националния исторически музей Божидар Димитров обяви, че е открит скелетът на средновековен вампир. Причината за това твърдение беше, че скелетът е намерен с металната част на плуг, забит в гърдите му - ритуал, за който се знае, че се използва за предотвратяване на хората да се превърнат във вампири и да станат живи мъртви. Въпреки противоречието, което предизвика това съобщение, вампирът от България стигна до заглавията на международните вестници. Скелетът е изложен в Националния исторически музей в София.

Национален исторически музей, ул. “Витошко лале” 16, 1618 София, България

Image

Вампирът от Созопол | © Bin im Garten / WikiCommons

Староселски тракийски култов комплекс и мавзолей

Днес Старосел е малко село, но някога е било тракийска резиденция през V в. Сл. Хр. През 2000 г. в близост до селото е открита великолепна царска гробница, заедно с някои фини дарове за живота след смъртта и символичен гроб. Старосел Томбис е отворен за посетители.

Тракийски храмов комплекс, Старосел, +359 884 900623

Image

Староселска гробница | © Спасимир / WikiCommons

Казанлъшката гробница

Красиво украсена древна тракийска гробница е открита случайно от войници в град Казанлък през 1944 г. Вътре заедно с кон бяха погребани благороден мъж и жена. Гробницата стана световно известна с подробните си стенописи, описващи живота на тракийските царе. През 1979 г. гробницата в Казанлък става част от списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Поради лошото състояние на стенописите е изградено копие на гробницата и днес само копието може да бъде посетено.

6102 Казанлък

Image

Казанлъшка гробница | © WikiCommons

Свещарска гробница

Преди 2300 години местен тракийски владетел искал да подготви вечния си дом, когато навлезе в отвъдното. Той умря, преди цялата украса да бъде завършена, но тялото му беше поставено в гробницата и над гроба беше натрупана могила от пръст. Едва през 1982 г. гробницата е открита и три години по-късно тя става част от списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

7423, България, +359 84 735 279

Image

Свещарска гробница | © Интеракт-България / WikiCommons

Древният град Перперикон

Разкопките в Родопите през 2000 г. разкриха цял древен град с дворец и огромен олтар за древни винени ритуали. Допълнителна работа на място откри църква от V век. В наши дни можете да се разхождате из древния град и да откривате за себе си слоеве от история, изградени един върху друг.

Image

Перперикон | © Антон Лефтеров / WikiCommons

Древната тракийска столица Севтополис

Тракийски цар Севт III управлява Одриското царство още през IV в. Сл. Хр. Около 325 г. сл. Хр. Той започва да строи нова столица, кръстена на себе си, Севтополис, с кралски дворец и светилище. Градът е намерен по време на изграждането на язовир Копринка и артефактите са отнети. Решено е обаче строителството на резервоара да продължи и сега древният град лежи на дъното на резервоара.

Image

Изглед към язовир Копринка, където се намира древният Севтополис | © Aniket Mone / WikiCommons

Древната Сердика в сърцето на София

Известно е от повече от 140 години, че под днешна София се намират останките на древния римски град Улпия Сердика. Основните археологически разкопки обаче са започнали след бомбардировките над София по време на Втората световна война. Днес можете да видите някои от сградите и улиците на Сердика между председателството и търговския център ЦУМ (ЦУМ) в сърцето на София, близо до фонтаните с минерална вода през джамията и близо до католическата катедрала. Римският император Константин Велики прекарва много време в Сердика, като се казва „Сердика е моят Рим“.

Image

Древна крепост Сердика | Апостолов © / WikiCommons

Пловдивски римски театър

Дълги години мястото, където днес се намира Античният римски театър в Пловдив, беше училищен двор, където децата играеха до 60-те години на миналия век, когато се провеждаха разкопки. Театърът може да приеме до 7000 гости и се използва както като театър, така и като място за събиране на местните благороднически семейства за обсъждане на политически въпроси. В наши дни театърът се използва за представления на открито през лятото и това е музей на открито, който може да бъде посетен по всяко време.

Image

Античният римски театър в Пловдив | © Кайл Тейлър / Flickr

Форумът на Огъста Траяна в Стара Загора

През 106 г. сл. Н. Е. Император Марк Улпий Траянус дава името си на града, Стара Загора, заедно с правата на град-държава, който има право да копае свои бронзови монети. По онова време Августа Траяна е вторият по големина град в римската провинция Тракия, след Филипопол (днес Пловдив). По това време са построени много нови сгради, включително форумът, открит по време на строителни работи и функциониращ като музей на открито и сцена на летен театър.

Image

Августа Траяна в Стара Загора | © Benutzer: DALIBRI / WikiCommons