Като част от нашата серия „20 литературни преводачи под 40“, ние интервюирахме литературен преводач от френски и италиански език Андре Нафис-Сахели.
Превеждал е романисти и поети от: Северна Африка, Близкия изток, Франция, Италия
Последни преводи: The Confines of the Shadow от Алесандро Спина; Отвъд бодлива тел: Избрани стихотворения от Абделлатиф Лааби
Отличия: Наградата на английски PEN за писатели в превода
Извънкласни: Поет, Обещаната земя: Стихове от пътуващ живот (Пингвин)
Прочетете: „Слава на онези, които ни измъчват“ от Abdellatif Laâbi
Какво в момента превеждате?
Работя върху графичен роман, озаглавен Une éternité à Tanger (Вечността в Танжер), който е съвместно продуциран от иворийския автор Тити Фаустин и камерунския илюстратор Nyoum Ngangué. Една вечност в Танжер разказва историята на тийнейджър на име Гава по време на пътуването му да емигрира от родния си град, измислената африканска столица Гнасвил, до Танжер, пътна точка на пътуването му към Европа, където той се надява да избяга от икономическите, политическите и социални страдания, които нападат родината му. Моят превод ще бъде публикуван през март 2017 г.
Какъв подход или процедури предприемате при превода?
Що се отнася до предизвикателствата на самия процес на превод, аз никога не съм бил частичен към нито една теория, изградена около превода: голяма част от процеса, според мен, е интуитивен. Това каза, независимо от това дали авторите, които съм превел, са „мъртви и канонизирани“, или „живи и установени“, или дори просто „възникващи“, трябва да се подложа на същото изпитание: „мога ли да правя текстовете им справедливо ? " Превел съм двадесет и една книги и с изключение на три комисии „подбрах“ на ръка всички мои автори въз основа на това дали моите особени идиосинкразии ще допълнят техните.
Към какви видове произведения или региони гравитирате?
След като преведох седем книги от марокански автори, вероятно би трябвало да кажа, че работата ми гравитира към Северна Африка. Въпреки това, всяка книга, която съм работил, със сигурност оставя незаличимо впечатление. Никой не ме накара да се смея като Физиологията на служителя на Балзак, докато парите на Зола ме направиха меланхолични и мрачни. The Barbary смокини на Рашид Boudjedra ме влачеха по заешката дупка на европейския колониализъм в Северна Африка, докато Abdellatif Laâbi (Отвъд бодлива тел: Избрани стихотворения) ме извади от нея. Научих много и от всички останали, но Алесандро Спина беше може би авторът, когото най-много исках да срещна, но той умря същата седмица, когато подписах договор за превода му, което означава, че вероятно съм най-горд от The Confines of the Сянка, епичен мулти поколение в Либия от 1911 г. до откриването на петрола през 60-те години. Това е цикъл, включващ шест романа, новела и четири сборника с разкази. Том 1 от моя превод е публикуван през 2015 г., като том 2 ще последва в края на 2017 г.
Кой или кои са някои непреведени писатели или произведения, които бихте искали да видите на английски? Защо?
Подхранвал съм цяла страст към творчеството на саудитския романист Абд ал-Рахман Муниф (1933–2004), чийто квинтет от романи „Градове на солта“ показва как животът на село е обърнат на главата си чрез откриването на петрола през 20-те години и революционните промени, настъпили в Персийския залив в резултат на това откритие. Докато градовете на солта бяха преведени умело от Питър Теру, би било прекрасно да видите някой да поеме задачата да преведе трилогията на Муниф за исторически романи „Ард ас-триад“ / „Тъмната земя“, която се върти около живота на последния владетел на Мамлюк в Ирак, Дауд паша. Работата на Муниф е забранена в Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, където въпреки това той остава много популярен.
