Калост Саркис Гюлбенкиян беше арменски търговец на петрол. Първоначално той е направил богатството си, като е играл основна роля в предоставянето на запасите от нефт на Близкия изток на разположение на западното развитие. По-късно в живота Гюлбенкиян става известен не само с чистото си богатство, но и с изкуствата си, включващи това, което се смята за една от най-добрите частни колекции за всички времена.
Статуя на Калуста Гулбенкиян в Музея Калуста Гулбенкиян, Лисабон © Axel Jacobs / WikiCommons
Гюлбенкиян е роден в Османската империя през 1869 г. в Скутари, Турция. Посещава King's College London и се дипломира със специалност инженер. През 1902 г. става британски гражданин и работи в Лондон, преди да се премести в Париж. През 1942 г. Гюлбенкиян се премества в Португалия, където остава до смъртта си през 1955 г. През целия си живот Гюлбенкиян действал върху страстта си да осъществява връзки между хора от различни култури и националности. Именно възгледите му за един обединен свят може би са допринесли значително за успеха и богатството, което е спечелил, като работи за разширяване на петролните резерви на Близкия изток до западните държави.
Гюлбенкиян беше многоезичен и мултикултурен индивид, който забеляза потенциала за проучване на нефт в Месопотамия, която по онова време беше част от Османската империя, сега Ирак. Той създаде съюз от британски, холандски, германски и османски интереси, за да експлоатира нефта на региона и той проведе този съюз заедно чрез две световни войни, разтварянето на Османската империя и глобалното осъзнаване, че петролът е решаващ природен ресурс.
С нарастването на богатството на Гюлбенкиян, така се увеличи и колекцията му от изкуства. Той разкри страстта си към изкуството в ранна възраст и през целия си живот придобива все повече еклектични и уникални произведения. Любовта му към изкуството отразява неговия произход в Кападокия и Константинопол, които са основен кръстопът на религии и изкуство. Неговата добре позната и изключителна колекция беше повлияна както от личния му вкус към изкуството, така и от неговите пътувания и мултикултурен начин на живот. Сега колекцията му включва над 6 000 броя от цял свят, датиращи от древността до началото на 20 век. Гюлбенкиян страстно се занимаваше със своята колекция и процесът на закупуване на нови произведения на изкуството често включваше продължителни преговори с професионални търговци на изкуство. Той наричаше своите произведения на изкуството като своите „деца“.
Картина с маслени бои „Sem titulo“ от португалския художник Кандидо Коста Пинто, която е принадлежала на Калуста Гулбенкиян и сега е изложена в Museu Calouste Gulbenkian, Лисабон © Pedro Ribeiro Simões / FlickrCommons
Когато през 1927 г. Гюлбенкиян се премества в Париж, четириетажната му триетажна къща на 51 авеню д'Иена се прочува с натрупването си на картини, статуи, книги и други артефакти, включително монети и ръкописи. През 1936 г. той заема 30 картини на Националната галерия в Лондон и египетска скулптура на Британския музей. Колекцията му от картини включва творби на Ван де Вайден, Карпачо, Ван Дак, Рембранд и Моне, за да назовем само няколко. Гюлбенкиян също колекционира скулптури, а любимата му е съобщена за известната „Диана“ на Хюдън, която той закупи от Ермитажния музей през 1930 година.
Докато Гюлбенкиян остарял и колекцията му се разширила още повече, той се загрижил как да запази постижението си, а също и как да избегне плащането на данъци върху наследството си.
През 1937 г. той обсъжда възможността за „Институт на Гюлбенкиан“ с един от своите съветници по изкуствата, Кенет Кларк. По времето на смъртта си през 1955 г. Гюлбенкиян, все още не напълно сигурен какво да прави с богатството си, го остави в ръцете на своя доверен съветник Кирил Радклиф. Радклиф го направи, ако намери за добре и почти цялото богатство на Гюлбенкиян беше оставено на фондация „Калоуст Гюлбенкиян“, която ще е със седалище в Лисабон. Фондация „Калоуз Гюлбенкиян“ е създадена през 1956 г., една година след смъртта на Гюлбенкиян. Седалището на фондацията е в Лисабон, както пожела Гулбенкиян, а офисите са в Лондон и Париж. Museu Calouste Gulbenkian (Музей на Calouste Gulbenkian) отвори врати през 1969 г., също в Лисабон, като място за настаняване и показване на художествената колекция на Calouste Gulbenkian.
Бронзово произведение на изкуството на египетска котка от 26-та династия, играещо с едно от нейните котенца и хранене с друго, в Museu Calouste Gulbenkian, Лисабон © Shadowgate / FlickrCommons
Фондация Calouste Gulbenkian включва културни, социални, образователни и научни интереси. Лондонският клон има за цел да внесе дългосрочни подобрения в живота на уязвимите и да насърчи хората да участват в изпълнителски изкуства. Фондацията има същите убеждения като самия Гулбенкиян и поставя акцент върху създаването на връзки отвъд националните граници и общности, които дават културна, социална и екологична стойност. Фондацията работи за насърчаване и максимизиране на ползите от трансграничния обмен и има за цел да превърне практиките на изпълнителските изкуства да станат по-масови. Те наричат изпълнителското изкуство щам на своята работа проектът Sharing the Stage.
В момента фондацията се опитва да действа по-международно, отчасти за справяне с основните проблеми, пред които е изправено обществото, но също така и да уважава убежденията и желанията на Гулбенкиян. Организацията работи за защита, насърчаване и насърчаване на разбирането на универсалните човешки ценности.
The Museu Calouste Gulbenkian, Avenida Berna 45A, Лисабон, Португалия, +351 21 782 3000
Маслена картина на Хосе Алмада Негрейрос, 1925 г., която е принадлежала на Калоуста Гюлбенкиян и сега е изложена в Музея Калуста Гулбенкиян, Лисабон © Pedro Ribeiro Simões / FlickrCommons
