Как CoBrA стана едно от най-големите изкуства в Европа

Съдържание:

Как CoBrA стана едно от най-големите изкуства в Европа
Как CoBrA стана едно от най-големите изкуства в Европа

Видео: НАЙ-ГОЛЯМАТА ЗМИЯ ЖИВЯЛА НА ЗЕМЯТА 🐍 ТИТАНОБОА 2024, Юли

Видео: НАЙ-ГОЛЯМАТА ЗМИЯ ЖИВЯЛА НА ЗЕМЯТА 🐍 ТИТАНОБОА 2024, Юли
Anonim

На 8 ноември 1948 г. Карел Апел, Констант, Корней, Кристиан Дотремонт, Асгер Джорн и Джоузеф Нойрет се срещат в кафене Нотр-Дам в Париж. По-късно същия ден се формира движението CoBrA. Въпреки че е продължил само четири години (1948-1951 г.), той все още се счита за едно от най-влиятелните движения в следвоенното изкуство.

Значението на името на движението

Асгер Джорн е от Копенхаген, Джоузеф Ноарет и Кристиан Дотремонт са от Брюксел, докато Карън Апел, Констант и Корней са от Амстердам. Затова решават да кръстят своя артистичен колектив въз основа на инициалите на родните си градове: Co (penhagen), Br (ussels) и A (msterdam). По-късно повече изпълнители от цяла Европа и САЩ се присъединяват към CoBrA, което води до промяна на името през 1949 г., тъй като основателите го сменят на Internationale des Artistes Expérimentaux. Новото име обаче никога не е спечелило критици или любители на изкуството и така за артистичния свят те остават известни като движението CoBrA.

Image

манифест

Няколко дни след срещата им в Café Notre-Dame, основателите на Движението CoBrA подписаха манифест, написан от Кристиан Дотремонт, озаглавен „La iza était entendue“ (Делото беше уредено). Манифестът, публикуван малко след това в списание Reflex, представи художествения стил, който това ново европейско авангардно движение би имало. Чрез своя текст основателите на CoBrA изразиха своето отхвърляне на стерилните форми на изкуството, които доминираха на арт сцената през предходните две десетилетия.

Името на манифеста беше пиеса върху заглавието на предишен документ, разрушена група белгийски и френски сюрреалисти, написана през 1947 г., със заглавието „Lause est entendue“ („Делото е уредено“). Asger Jorn и Christian Dotremont бяха членове на тази група, така че заглавието на манифеста имаше по-дълбоко значение за тях, което трябваше да изтъкне критиката на членовете на CoBrA към традиционния сюрреализъм.

Asger Jorn, De Groene Baard, 1939 г. © Helena / Flickr

Image

Артистичен стил

Въпреки че първоначалните членове на CoBrA са утвърдени артисти, известни преди създаването на движението CoBrA, тяхната нужда да се преродят артистично е причината да формират този артистичен колектив. „Искахме да започнем отново, като дете“, каза Карел Апел. Така те създадоха неконформистко художествено движение, характеризиращо се с произведения на изкуството с интензивни цветове и смели форми, които бяха вдъхновени от детски рисунки, произведения от древна Африка и Азия, митология и от произведения на хората с увреждания. Вярвайки, че натурализмът и абстрактното изкуство са много стерилни и консервативни, художниците от CoBrA се стремят да създават произведения, които не спазват никакви правила или норми. Следователно те рисуваха изображения, изобразяващи животни, хора и измислени фигури по начини, които никой художник не се беше осмелил да направи преди това. За тях процесът на рисуване беше далеч по-важен от крайния резултат и се говореше, че са избрали да създадат детски картини, за да комуникират това послание с публиката.

Политически убеждения

CoBrA също беше политическо движение и марксистките убеждения на основателите му играеха жизненоважна роля в техните художествени стилове. Като противници на индивидуализма те често създаваха стенописи, публикации, печатни издания и съвместни проекти. Например през 1949 г. членовете на CoBrA отседнаха в къща за един месец за датски студенти по архитектура в Брегнерд и всички заедно украсиха мястото с картини, скулптури и стихотворения.

Разбира се, фактът, че те живеят в следвоенния период с разрушени градове по време на Втората световна война, направи необходимостта им от създаване на смислено изкуство по-жизненоважно. Така те се стремяха да нарисуват картини, които заявяват противопоставянето на художниците към доминиращите западни идеологии и често съдържанието на тези картини е било вдъхновено от насилствените събития от Втората световна война.

Karel Appel, Vechtende Vogels, 1954 г. © Helena / Flickr

Image