Изследователи от Санкт Петербургския университет ITMO в Русия и лазерния център Зенрум Хановер в Германия откриха завладяващо явление по отношение на дизайна на Голямата пирамида в Гиза.
Теоретично проучване, публикувано в списанието за приложна физика на 20 юли 2018 г., разкрива, че камерите в рамките на Голямата пирамида могат да „събират и концентрират електромагнитна енергия.“ Учените разгледаха „възбуждането на електромагнитния дипол и квадруполните моменти на пирамидата“ или комбинациите от изходящи и входящи електромагнитни вълни, за да определят способността й за електромагнитен фокус. Използвайки числени симулации, за да изведе своите открития, изследователският екип откри, че при определени условия вътрешните камери на пирамидата и зоната под нейната основа (където е разположена третата незавършена камера) могат да концентрират тази енергия.
Съвременната физика е предоставила безпрецедентен поглед върху тайните на пирамидите, които са построени около 2560 г. пр.н.е. Например, изображения, базирани на космически лъчи (известни още като муонна томография) са използвани за да се види по-нататък в дълбините на тези древни структури, осветявайки неизвестна досега „голяма празнота”, с която хората не са се срещали от няколко хилядолетия.
Сфинксът и пирамидата на Khafre (Chephren) в Гиза, Египет © W Michael Wiggins / Alamy Stock Photo
„Египетските пирамиди винаги са привличали голямо внимание. Ние като учени се интересувахме и от тях и затова решихме да разгледаме Голямата пирамида като частица, резонансно разсейваща радиовълни. Поради липсата на информация за физическите свойства на пирамидата, трябваше да направим някои предположения “, казва д-р Андрей Евлюхин, един от авторите на изследването.
„Например предположихме, че вътре няма непознати кухини, а строителният материал има свойствата на обикновен варовик и е равномерно разпределен във и извън пирамидата. С тези предположения получихме интересни резултати, които могат да имат важни практически приложения."
Сега учените планират да пресъздадат пирамидата на наноразмер, за да определят дали могат да предизвикат подобни ефекти в оптичния обхват. Ако е така, наночастиците могат да бъдат използвани за разработване на „сензори и високоефективни слънчеви клетки“, които могат да преобразуват светлинната енергия в електричество.
Щракнете тук, за да прочетете цялото проучване.
